Енциклопения на българския език

двоен

[ˈdvɔɛn]

двоен значение:

1. (общо) Който се състои от две еднакви или подобни части; сдвоен.
2. (количество) Който е два пъти по-голям по размер, количество или сила от обичайното или от нещо друго.
3. (преносно) Който се проявява по два различни начина; двуличен, лицемерен (обикновено в изрази като 'двоен стандарт' или 'двойна игра').
Ударение
дво̀ен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
дво-ен
Род
мъжки
Мн. число
двойни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на двоен

(общо)
  • Купихме си билет за влака с двойно място.
  • Вратата има двойно заключване за по-голяма сигурност.
(количество)
  • Тази година получихме двойна реколта.
  • Тя плати двойна цена за експресната доставка.
(преносно)
  • Политикът беше обвинен, че води двойна игра.

Синоними на двоен

Антоними на двоен

Как се пише двоен

Грешни изписвания: двоин, двуен
В м.р. ед.ч. окончанието е -ен (двоен). Във формите за мн.ч. се появява й (двойни) поради ятовата гласна.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:дъвоинъ
Произлиза от праславянската форма *dъvojьnъ, производна на числителното *dъva (две).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • двоен стандарт
  • двоен агент
  • двойна стая
  • двойно дъно
Фразеологизми:
  • виждам двойно

Популярни търсения и запитвания за двоен