гълча
[gɐlˈt͡ʃa]
гълча значение:
1. (пряко) Карам се на някого със строг тон, мъмря го, правя му бележка за постъпка.
2. (остаряло) Вдигам шум, говоря високо (за множество хора).
- Ударение
- гълча̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- гъл-ча
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на гълча
(пряко)
- Майката гълчеше детето, че си е изцапало дрехите.
- Не ме гълчи за закъснението, имаше задръстване.
(остаряло)
- На площада народът гълчеше възбудено.
Как се пише гълча
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:гълча
Свързана с диалектни и старинни форми за шум, говор, врява (срв. глъчка). Вероятно звукоподражателен произход или свързан с глаголи за издаване на силен звук.
Употреба
Чести словосъчетания:
- гълча строго
- гълча някого