Енциклопения на българския език

дрезгав

[ˈdrɛzɡɐf]

дрезгав значение:

1. (анатомия/звук) За глас – който не е чист и ясен, а звучи пресипнало, грубо и ниско.
2. (светлина) Който е неясен, мъглив, полутъмен (остаряла или поетична употреба, свързана с 'дрезгавина').
Ударение
дрѐзгав
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
дрез-гав
Род
мъжки
Мн. число
дрезгави
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на дрезгав

(анатомия/звук)
  • След настинката гласът му стана дрезгав.
  • Тя говореше с дрезгав, но властен тон.
(светлина)
  • Навън се спусна дрезгав здрач.

Антоними на дрезгав

Как се пише дрезгав

Грешни изписвания: дрескав, дрезгъв

При изговор съгласната з се обеззвучава пред беззвучната г (макар 'г' да е звучна, в края на думи или определени позиции се получава асимилация), но се пише според морфологичния принцип. Проверка не може да се направи лесно с сродна дума, затова се запомня правописът с з.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:дрезга
Вероятно звукоподражателен произход или свързано с диалектното 'дрезга' (драскам, троша). Сродно със сърбохърватското 'drezga'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дрезгав глас
  • дрезгав лай
  • дрезгав смях