Енциклопения на българския език

чужденец

[tʃuʒdɛˈnɛt͡s]
Ударение
чужденѐц
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
чуж-де-нец
Род
мъжки
Мн. число
чужденци
Докладвай грешка в описанието

Как се пише чужденец

Грешни изписвания: чужденецъ, чужбинец, чожденец
Променливо 'я' не се прилага тук (няма *чуждянец). Множествено число е 'чужденци' (изпадане на 'е').

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*tudjь
От праславянското *tudjь (чужд), което е заемка от готски или друг германски източник (сродно с deutsch/teutonic), означаващо 'народен' или 'от (друг) народ'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • почетен чужденец
  • поток от чужденци