слугиня
[sluˈgiɲɐ]
слугиня значение:
1. (Бит) Женa, наета да върши домакинска работа в частен дом; домашна помощница (често с отенък на по-нискък социален статус в миналото).
2. (Преносно) Личност или институция, която безпрекословно и унизително изпълнява чужди заповеди или интереси.
- Ударение
- слугѝня
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- слу-ги-ня
- Род
- женски
- Мн. число
- слугини
Примери за използване на слугиня
(Бит)
- Тя работеше като слугиня в богатото имение.
- Господарката звънна със звънчето, за да повика слугинята.
(Преносно)
- Медиите не бива да бъдат слугиня на властта.
Синоними на слугиня
Антоними на слугиня
Как се пише слугиня
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:слоуга
Произлиза от старобългарската дума 'слоуга' (слуга) с наставка за женски род '-иня', типична за славянските езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- вярна слугиня
- млада слугиня
Фразеологизми:
- слугиня на двама господари