недоказаност
[nɛdoˈkazɐnost]
недоказаност значение:
1. (логика/право) Липса на доказателства или аргументи, потвърждаващи истинността на твърдение или факт.
- Ударение
- недока̀заност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- не-до-ка-за-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на недоказаност
(логика/право)
- Поради недоказаност на обвинението, подсъдимият беше оправдан.
- Теорията остана в сферата на хипотезите поради своята недоказаност.
Синоними на недоказаност
Антоними на недоказаност
Как се пише недоказаност
Грешни изписвания: не доказаност, недоказанност, недуказаност, недокъзаност, недоказъност, недоказануст
Пише се с едно н, тъй като произлиза от причастието недоказан, което завършва на едно 'н'. Слято писане заради отрицателната частица.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:докажа
Дериват от миналото страдателно причастие 'недоказан' (от глагола 'доказвам') и наставката '-ост'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- поради недоказаност
- пълна недоказаност
Популярни търсения и запитвания за недоказаност
какво е недоказаност, недоказаност или не доказаност, недоказаност или недоказанност, недоказаност или недуказаност, недоказаност или недокъзаност, недоказаност или недоказъност, недоказаност или недоказануст, не доказаност или недоказанност, не доказаност или недуказаност, не доказаност или недокъзаност, не доказаност или недоказъност, не доказаност или недоказануст, недоказанност или недуказаност, недоказанност или недокъзаност, недоказанност или недоказъност, недоказанност или недоказануст, недуказаност или недокъзаност, недуказаност или недоказъност, недуказаност или недоказануст, недокъзаност или недоказъност, недокъзаност или недоказануст, недоказъност или недоказануст