Енциклопения на българския език

говеене

[ɡoˈvɛɛnɛ]

говеене значение:

1. (религия) Въздържание от блажна храна (постене) и душевна подготовка преди вземане на причастие в християнството.
2. (етнография) Традиционен обичай, при който невестата пази ритуално мълчание пред свекъра, свекървата и девера в знак на почит.
Ударение
говѐене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
го-ве-е-не
Род
среден
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на говеене

(религия)
  • След едноседмично говеене баба отиде в църквата за причастие.
(етнография)
  • Говеенето на младата булка продължи 40 дни.

Синоними на говеене

Антоними на говеене

Как се пише говеене

Грешни изписвания: говение, гувеене

Пише се с две е едно след друго (гове- + -ене).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:говѣти
От старобългарския глагол *gověti* ('почитам', 'благоговея', 'мълча', 'въздържам се'). Сродна с латинското *favere* (благоприятствам, мълча).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • строго говеене