говеене
[ɡoˈvɛɛnɛ]
говеене значение:
1. (религия) Въздържание от блажна храна (постене) и душевна подготовка преди вземане на причастие в християнството.
2. (етнография) Традиционен обичай, при който невестата пази ритуално мълчание пред свекъра, свекървата и девера в знак на почит.
- Ударение
- говѐене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- го-ве-е-не
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на говеене
(религия)
- След едноседмично говеене баба отиде в църквата за причастие.
(етнография)
- Говеенето на младата булка продължи 40 дни.
Антоними на говеене
Как се пише говеене
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:говѣти
От старобългарския глагол *gověti* ('почитам', 'благоговея', 'мълча', 'въздържам се'). Сродна с латинското *favere* (благоприятствам, мълча).
Употреба
Чести словосъчетания:
- строго говеене