Енциклопения на българския език

постене

[ˈpɔstɛnɛ]

постене значение:

1. (религия/бита) Процесът на въздържане от определени видове храна (обикновено животинска) за определен период, често с религиозна или здравословна цел.
Ударение
по̀стене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пос-те-не
Род
среден
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на постене

(религия/бита)
  • Постенето преди Великден е стара християнска традиция.
  • Лечебното постене става все по-популярно сред младите.

Синоними на постене

Антоними на постене

Как се пише постене

Грешни изписвания: посене, пустене
Съгласната т от корена 'пост' се запазва.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:постъ
От глагола 'постя'. Думата 'пост' има общославянски корен, вероятно заемка от старогермански езици (сравни с fast в английски, fasto в старовисоконемски), означаваща 'държа здраво' (въздържам се).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • строго постене
  • лечебно постене
постене : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник