Енциклопения на българския език

глъбина

[ɡɫɐbiˈna]

глъбина значение:

1. (поетично/книжовно) Място, намиращо се на голяма дълбочина; вътрешност, недра.
2. (преносно) Съкровена, скрита същност на човешката душевност.
Ударение
глъбина'
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
глъ-би-на
Род
женски
Мн. число
глъбини
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на глъбина

(поетично/книжовно)
  • От морските глъбини изплуваха странни създания.
  • Те навлязоха в горските глъбини, където слънце не огряваше.
(преносно)
  • Той криеше тайната в глъбините на душата си.

Антоними на глъбина

Как се пише глъбина

Грешни изписвания: глабина, глубина, глъбйна

Коренната гласна е ъ (от старобългарската голяма носовка). Да не се бърка с русизма 'глубина'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:глѫбина
Произлиза от старобългарската дума 'глѫбина', сродна с прилагателното 'дълбок'. Коренът съдържа носов гласен в праславянски, който в съвременния български език преминава в 'ъ'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • морски глъбини
  • душевни глъбини
  • в глъбината на
глъбина : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник