Енциклопения на българския език

дълбочина

[dɐl.bo.tʃiˈna]

дълбочина значение:

1. (пряко) Разстоянието от повърхността до дъното или до най-вътрешната точка на нещо.
2. (преносно) Сила, интензивност или сериозност на чувство, мисъл или съдържание.
3. (военно дело) Пространството зад фронтовата линия.
Ударение
дълбочина̀
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
дъл-бо-чи-на
Род
женски
Мн. число
дълбочини
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на дълбочина

(пряко)
  • Дълбочината на езерото достига десет метра.
  • Кладенецът има голяма дълбочина.
(преносно)
  • В думите му имаше много мъдрост и дълбочина.
  • Творбата поразява с емоционалната си дълбочина.
(военно дело)
  • Атаката беше насочена в дълбочина на противниковата отбрана.

Синоними на дълбочина

Антоними на дълбочина

Как се пише дълбочина

Грешни изписвания: далбочина, дълбучина, дълбочйна
Пише се с ъ в първата сричка (от стб. длъбокъ) и о във втората.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:длъбочина
Произлиза от прилагателното 'дълбок', което има старославянски корен *dъlbokъ. Наставката -ина образува абстрактни съществителни.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • на дълбочина
  • дълбочина на рязкост
  • цветова дълбочина
Фразеологизми:
  • в дълбочина