гланц
[ɡɫants]
гланц значение:
1. (общо) Силна лъскавина на гладка повърхност; блясък.
2. (козметика) Козметичен продукт за устни, който им придава блясък и цвят.
- Ударение
- гла̀нц
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- гланц
- Род
- мъжки
- Мн. число
- гланцове
Примери за използване на гланц
(общо)
- Хартията имаше приятен гланц.
- Боядисаха мебелите, за да им придадат гланц.
(козметика)
- Тя си купи нов гланц за устни с вкус на ягода.
Антоними на гланц
Етимология
Произход:Немски
Оригинална дума:Glanz
Директна заемка от немската дума *Glanz* (блясък, сияние).
Употреба
Чести словосъчетания:
- гланц за устни
- висок гланц
- гланц блокче
Фразеологизми:
- за гланц