Енциклопения на българския език

полировка

[poliˈrɔfkɐ]

полировка значение:

1. (техника) Действието по полиране; обработка на повърхност до постигане на гладкост и блясък.
2. (материалознание) Самият блясък или гладкост на обработената повърхност; слоят лак или друго вещество, придаващо блясък.
3. (преносно) Изисканост, външна култура, добри обноски (често с нюанс на повърхностност).
Ударение
полиро̀вка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-ли-ров-ка
Род
женски
Мн. число
полировки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на полировка

(техника)
  • Колата се нуждае от цялостна полировка на боята.
  • Фината полировка на метала отнема часове.
(материалознание)
  • Полировката на масата беше надраскана.
  • Използвам специална паста за възстановяване на полировката.
(преносно)
  • Има нужда от малко житейска полировка, за да се държи добре в обществото.
  • Въпреки скъпите дрехи, липсваше му интелектуална полировка.

Антоними на полировка

Как се пише полировка

Думата е чуждица и следва изписването на корена 'пол-', както в 'полирам'.

Етимология

Произход:Немски/Френски
Оригинална дума:polieren/polir
Навлиза през руски (полировка), като коренът е от латински 'polire' (изглаждам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • паста за полировка
  • огледална полировка