Енциклопения на българския език

вялост

[ˈvjalost]

вялост значение:

1. (пряко) Липса на енергия, живост или физическа сила; отпуснатост.
2. (преносно) Липса на интерес, ентусиазъм или активност в дадена дейност.
Ударение
вя'лост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
вя-лост
Род
женски
Мн. число
вялости
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на вялост

(пряко)
  • Обземаше я странна вялост и не ѝ се ставаше от леглото.
  • Движенията му се характеризираха с вялост и забавеност.
(преносно)
  • Търговията на борсата протече с известна вялост.
  • Отговори на въпросите с вялост и безразличие.

Как се пише вялост

Грешни изписвания: вялозт, вялуст
Думата завършва на наставката -ост, характерна за абстрактни съществителни от женски род.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вял
Произлиза от прилагателното 'вял' (увехнал, спаружен, безжизнен), сродно със старобългарското 'вѧнѫти' (вехна).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • обща вялост
  • мускулна вялост
  • отговарям с вялост

Популярни търсения и запитвания за вялост