Енциклопения на българския език

върша

[ˈvɤrʃɐ]

върша значение:

1. (общо) Изпълнявам някаква работа, дейност или задължение; правя нещо.
2. (земеделие) Отделям зърното от класовете или шушулките на варивата чрез утъпкване с животни или с машина (вършачка).
Ударение
въ'рша
Част на речта
глагол
Сричкоделение
вър-ша
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
I спрежение
Видова двойка
свърша
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на върша

(общо)
  • Той си върши работата съвестно.
  • Какво вършиш в момента?
(земеделие)
  • Цяло лято селяните жънат и вършат житото.

Антоними на върша

Как се пише върша

Грешни изписвания: вършъ, варша
Глаголите от I и II спрежение в 1 л. ед.ч. завършват на или , никога на .

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*vьrxъ
Първоначалното значение е свързано със селскостопанската дейност 'вършеене' (отделяне на зърното от класа), което произлиза от корена за 'връх' (*vьrxъ), тъй като се обработва горната част на растението. По-късно се развива обобщеното значение 'правя', 'извършвам действие'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • върша работа
  • върша престъпление
  • върша глупости
Фразеологизми:
  • Върша работа
  • Върша мечешка услуга

Популярни търсения и запитвания за върша