Енциклопения на българския език

върлина

[vɐrliˈnа]

върлина значение:

1. (бит) Дълъг, тънък, обикновено неодялан дървен прът (прът от стъбло на младо дърво).
2. (преносно / разговорно) Много висок и слаб човек.
Ударение
върли'на
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
вър-ли-на
Род
женски
Мн. число
върлини
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на върлина

(бит)
  • Той използва дълга върлина, за да брули орехите.
  • Подпряха плета с няколко върлини.
(преносно / разговорно)
  • Беше станал една върлина, главата му опираше в рамката на вратата.
  • Синът им израсна като върлина.

Синоними на върлина

Антоними на върлина

Как се пише върлина

Грешни изписвания: върлена, варлина, върлйна
Пише се с ъ в корена и и в наставката.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:върл / върхар
Свързва се с корена за 'висок', 'стръмен' или 'връх'. Първоначално е означавало дълъг прът, отрязан от върха на дърво или тънко дърво.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • суха върлина
  • дълга върлина
върлина : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник