Енциклопения на българския език

въпросителен

[vɐproˈsitɛlɛn]

въпросителен значение:

1. (граматика) Който съдържа или изразява въпрос; който служи за задаване на въпрос.
2. (преносно) Който изразява недоумение, очакване на отговор или несигурност.
Ударение
въпросѝтелен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
въ-про-си-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
въпросителни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на въпросителен

(граматика)
  • Въпросителното изречение завършва с питанка.
  • Въпросителна местоименна форма.
(преносно)
  • Тя хвърли към него въпросителен поглед.
  • Лицето му имаше въпросително изражение.

Синоними на въпросителен

Как се пише въпросителен

Думата се пише с ъ в първата сричка (от въпрос) и с и в суфикса -ителен.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:въпрос
Произлиза от съществителното 'въпрос' + суфикс '-ителен', характерен за прилагателни, означаващи предназначение или качество.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • въпросителен знак
  • въпросително изречение
  • въпросителен поглед
Фразеологизми:
  • голяма въпросителна