Енциклопения на българския език

абсолвент

[ɐpsolˈvɛnt]

абсолвент значение:

1. (образование) Студент във висше учебно заведение, който завършва образованието си (обикновено в последен курс или непосредствено преди защита на дипломна работа).
Ударение
абсолве'нт
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
аб-сол-вент
Род
мъжки
Мн. число
абсолвенти
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на абсолвент

(образование)
  • Тази година випускът наброява двеста абсолвенти.
  • Всички абсолвенти се събраха в аулата за тържествената церемония.

Синоними на абсолвент

Антоними на абсолвент

Как се пише абсолвент

Грешни изписвания: абсолвен, апсолвент, абсулвент
Пише се с б (не 'п'), въпреки че при изговор настъпва обеззвучаване пред беззвучната съгласна 'с'. Проверката се прави чрез справка с етимологията (ab-solvere).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:absolvens
От латинското причастие 'absolvens' (освобождаващ се, завършващ), от глагола 'absolvere' (развързвам, освобождавам, оправдавам, завършвам). В академичния контекст означава студент, който е приключил семестриалното си обучение и му предстои дипломиране.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • абсолвентски бал
  • тържество на абсолвентите
  • снимка на абсолвента
абсолвент : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник