надяване
[naˈdʲavanɛ]
- Ударение
- надя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-дя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- надявания
Как се пише надяване
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:дѣти
Произлиза от глагола 'надявам', който е коренно свързан със старобългарския 'дѣти' (слагам, поставям). Формирано е чрез наставката за отглаголни съществителни '-не'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- надяване на пръстен
- надяване на маска
- надяване на хомот