въздържаност
[vɐzˈdɤrʒɐnost]
въздържаност значение:
1. (психология) Умение да се владеят чувствата, желанията и поривите; липса на крайности в поведението.
- Ударение
- въздъ̀ржаност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-дър-жа-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на въздържаност
(психология)
- Той отговори с присъщата си въздържаност, въпреки че беше ядосан.
- Дипломатическата въздържаност е ключова при преговори.
Синоними на въздържаност
Антоними на въздържаност
Как се пише въздържаност
Пише се с 'ъ' в представката 'въз-' и в корена 'държ'. Завършва на '-ост'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:държа
Образувано от глагола 'въздържам се' (представка въз- + държа) и наставка за абстрактно съществително '-ост'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- полова въздържаност
- финансова въздържаност
Популярни търсения и запитвания за въздържаност
какво е въздържаност, въздържаност или ваздържаност, въздържаност или въздържанос, въздържаност или въздаржаност, въздържаност или въздържъност, въздържаност или въздържануст, ваздържаност или въздържанос, ваздържаност или въздаржаност, ваздържаност или въздържъност, ваздържаност или въздържануст, въздържанос или въздаржаност, въздържанос или въздържъност, въздържанос или въздържануст, въздаржаност или въздържъност, въздаржаност или въздържануст, въздържъност или въздържануст