Енциклопения на българския език

въздържан

[vɐzˈdɤrʒɐn]

въздържан значение:

1. (характеристика на личността) Който умее да владее чувствата и поривите си; умерен, скромен в поведението си.
2. (политика/събрания) Който не гласува нито 'за', нито 'против' при вземане на решение.
Ударение
въздъ̀ржан
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
въз-дър-жан
Род
мъжки
Мн. число
въздържани
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на въздържан

(характеристика на личността)
  • Той беше тих и въздържан човек, който рядко повишаваше глас.
  • Въпреки провокацията, тя остана въздържана.
(политика/събрания)
  • При гласуването имаше трима въздържани.

Как се пише въздържан

Думата се пише с ж в корена (от държа). Променливото я не се прилага тук (няма форма *въздържен* в книжовния език, винаги е с а след ж).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:въздръжати сѧ
Минало страдателно причастие от глагола 'въздържам се', което е преминало в категорията на прилагателните имена. Коренът 'държа' с представка 'въз-' означава 'спирам', 'удържам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • въздържан отговор
  • въздържано поведение
  • въздържан в яденето