Енциклопения на българския език

въздържа

[vɐzˈdɤrʒɐ]

въздържа значение:

1. (пряко) Спирам, задържам някого да не извърши нещо; попречвам на проява на чувство или действие.
2. (възвратно) (въздържа се) Не предприемам действие, отказвам се от участие или консумация на нещо; ограничавам се.
Ударение
въздъ̀ржа
Част на речта
глагол
Сричкоделение
въз-дър-жа
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
въздържа се
Видова двойка
въздържам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на въздържа

(пряко)
  • Едва го въздържах да не налети на бой.
  • Той се опита да въздържи гнева си, но не успя.
(възвратно)
  • Ще се въздържа от коментар по този въпрос.
  • По време на гласуването петима депутати се въздържаха.
  • Лекарят му препоръча да се въздържа от алкохол.

Как се пише въздържа

Пише се с представка въз- (пред звучна съгласна 'д' з-то се запазва, не става 'с'). Основната гласна в корена е ъържа).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:въз- + държати
Словообразуване от представка за възходящо или усилващо действие *въз-* и глагола *държати (държа).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • въздържа се от гласуване
  • въздържа се от коментар
  • въздържа сълзите си