Енциклопения на българския език

възвисяване

[vɐzvisjavɐnɛ]

възвисяване значение:

1. (преносно/духовно) Процес на морално, духовно или интелектуално издигане; облагородяване на духа.
2. (пряко) Издигане на нещо на височина (по-рядка употреба).
Ударение
възвися̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
въз-ви-ся-ва-не
Род
среден
Мн. число
възвисявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на възвисяване

(преносно/духовно)
  • Изкуството води до възвисяване на човешката душа.
  • Възвисяването на нацията минава през образованието.
(пряко)
  • Бавното възвисяване на балона се наблюдаваше от тълпата.

Антоними на възвисяване

Как се пише възвисяване

Променливо я: пише се и се изговаря с я, когато е под ударение и след него няма 'е' или 'и'. В случая ударението е на я.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:висок
Словообразувателно гнездо на корена 'вис' (висок) с представка 'въз-' и наставка за отглаголно съществително.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • духовно възвисяване
  • нравствено възвисяване
възвисяване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник