Енциклопения на българския език

възбудител

[vɐzboˈditɛɫ]

възбудител значение:

1. (Техника/Физика) Устройство, източник на енергия или вещество, което предизвиква възбуждане (напр. електрически трептения, магнитно поле).
2. (Биология/Медицина) Фактор или агент, който предизвиква реакция (възбуждане) в жива тъкан или нервна система.
Ударение
възбуди'тел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
въз-бу-ди-тел
Род
мъжки
Мн. число
възбудители
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на възбудител

(Техника/Физика)
  • Възбудителят на генератора подава ток към ротора.
  • Използва се високочестотен възбудител в схемата.
(Биология/Медицина)
  • Светлината е дразнител и възбудител за зрителния нерв.

Синоними на възбудител

Антоними на възбудител

Как се пише възбудител

Пише се с 'у' (от будя) и представка 'въз-'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:възбудя
Дериват от глагола 'възбудя' + суфикс за деятел '-тел'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • електрически възбудител