Енциклопения на българския език

възбудим

[vɐzboˈdim]

възбудим значение:

1. (Биология / Физиология) Който притежава свойството да реагира на дразнения (за жива тъкан, нервна система).
2. (Психология) Който лесно изпада в състояние на нервна възбуда, гняв или силна емоция.
Ударение
възбудѝм
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
въз-бу-дим
Род
мъжки
Мн. число
възбудими
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на възбудим

(Биология / Физиология)
  • Нервните клетки са силно възбудими структури.
  • Мускулната тъкан е възбудима и проводима.
(Психология)
  • Той е човек с лабилна психика и е лесно възбудим.
  • Възбудимият характер на детето създаваше проблеми в училище.

Как се пише възбудим

Грешни изписвания: възбодим, вазбудим, възбудйм

Представката е въз- (винаги със 'з' пред звучна съгласна 'б'). Коренът е буд.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:възбудя
Произлиза от глагола 'възбудя' + суфикс '-им' (индикиращ възможност/способност). Коренът е общославянски *bud- (будя).