връхлетя
[vrəxlɛˈtʲa]
връхлетя значение:
1. (пряко) Нападам някого внезапно и с голяма сила; нахвърлям се.
2. (преносно) За природно бедствие, болест или нещастие: сполетявам внезапно, застигам неочаквано.
3. (разговорно) Влизам някъде бързо, устремно и с шум.
- Ударение
- връхлетя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- връх-ле-тя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- връхлитам
Примери за използване на връхлетя
(пряко)
- Кучето връхлетя върху непознатия, щом той отвори вратата.
- Вражеската конница връхлетя фланга на армията.
(преносно)
- Страшна буря връхлетя крайбрежието през нощта.
- Нещастието ги връхлетя точно когато мислеха, че всичко е наред.
(разговорно)
- Тя връхлетя в стаята, без да почука, и започна да говори.
Как се пише връхлетя
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:връх + летя
Сложна дума, образувана от наречието/съществителното 'връх' (върху) и глагола 'летя'. Буквално 'да налетя отгоре'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- бурята връхлетя
- връхлетя ме грип
- връхлетя с гняв