Енциклопения на българския език

налетя

[nɐlɛˈtʲa]

налетя значение:

1. (пряко) Устремявам се бързо и внезапно към някого или нещо (често с цел нападение); нахвърлям се.
2. (преносно) Сблъсквам се неочаквано с нещо (обикновено неприятно) или попадам на някого случайно.
3. (преносно) За състояние, чувство или природно явление: обхващам внезапно и силно.
Ударение
налетя̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
на-ле-тя
Вид
свършен
Преходност
непреходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
налитам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на налетя

(пряко)
  • Кучето разкъса синджира и налетя на минувачите.
  • Той налетя с юмруци върху съперника си.
(преносно)
  • В тъмното налетях на стола и си ударих крака.
  • На пазара налетях на стар познат, когото не бях виждал с години.
(преносно)
  • Внезапно налетя буря и изпочупи клоните.
  • Налетя го страшна ярост.

Антоними на налетя

Как се пише налетя

Грешни изписвания: налитя, налетях, нълетя

Глаголът се пише с е в корена (от летя). Във формите за минало свършено време (налетях, налетя) ударението пада върху окончанието, което съдържа променливото я.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:летѣти
Образувано от префикса 'на-' (обозначаващ насоченост или натрупване) и старобългарския глагол 'летѣти'. Първоначалното значение е свързано с движение по въздуха към обект, което по-късно се разширява до агресивно действие.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • налетя на бой
  • налетя на засада
  • буря налетя
Фразеологизми:
  • налетя на крив