Енциклопения на българския език

сполетя

[spolɛˈtʲɐ]

сполетя значение:

1. (Пряко) Случвам се неочаквано на някого, застигам някого (обикновено за бедствие, нещастие или зло).
Ударение
сполетя̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
спо-ле-тя
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
сполитам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сполетя

(Пряко)
  • Голяма трагедия сполетя семейството им миналата зима.
  • Не знаеше каква беда ще го сполети скоро.

Синоними на сполетя

Как се пише сполетя

Грешни изписвания: сполитя, сполетям, спулетя
Глаголът завършва на в 1 л. ед.ч. и 3 л. ед.ч. минало свършено време. Променливо я: сполетях - сполетял - сполетели.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:летети
Сложен състав от представки 'с-' + 'по-' и корен 'летя'. Първоначалният образ е за нещо, което долита отгоре, връхлита.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сполетя ме нещастие
  • сполетя ме беда