Енциклопения на българския език

войн

[vɔjn]

войн значение:

1. (военно дело) Човек, който служи във войска, участва във военни действия или притежава висок боен дух. (Забележка: Това е често срещана форма, но официалната книжовна норма изисква формата 'воин').
Ударение
во̀йн
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
войн
Род
мъжки
Мн. число
войни (ако е войн) / воини (ако е воин)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на войн

(военно дело)
  • Той падна като храбър войн на бойното поле.
  • Старият войн разказваше истории за битките.

Синоними на войн

Антоними на войн

Как се пише войн

Правилното изписване е воин.
Грешни изписвания: войн, вуйн, воин
Според официалния правопис на БАН, правилната форма за единствено число е воин (с 'и'). Формата войн (с 'й') се счита за остаряла или некнижовна, макар често да се среща в поезията (поради едната сричка) или в масовата употреба.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:воинъ
От старобългарското 'воинъ', свързано с думата 'война'. В съвременния език е налична дублетност/колебание, но кодифицираната норма е 'воин'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • незнаен войн
  • храбър войн

Популярни търсения и запитвания за войн