войник
[vojˈnik]
войник значение:
1. (военно дело) Лице, което отбива редовна военна служба или служи в армията; редник.
2. (преносно) Предан участник в кауза, движение или организация, който изпълнява дълга си безропотно.
- Ударение
- войнѝк
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вой-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- войници
Примери за използване на войник
(военно дело)
- Младият войник положи клетва пред знамето на полка.
- Хиляди незнайни войници са загинали за свободата на отечеството.
(преносно)
- Той беше верен войник на партията през целия си живот.
Синоними на войник
Антоними на войник
Как се пише войник
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:воинъ / воиникъ
Произлиза от 'вой' (воин, армия) и наставката '-ник'. Коренът е общославянски *vojь (бия се, воювам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- незнаен войник
- оловен войник
- служа войник
Фразеологизми:
- старо куче войник