Енциклопения на българския език

воин

[ˈvɔin]

воин значение:

1. (военно дело) Човек, който служи във войска или участва във война; войник, боец.
Ударение
во̀ин
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
во-ин
Род
мъжки
Мн. число
воини
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на воин

(военно дело)
  • Паметник на незнайния воин.
  • Смелите воини защитаваха крепостта до последен дъх.

Синоними на воин

Антоними на воин

Как се пише воин

Грешни изписвания: войн, войни, вуин
В единствено число думата се пише воин (с 'и'). Формата войн е остаряла или поетична (едносрична). Множественото число е воини (с 'и'), което трябва да се различава от войни (мн.ч. на война).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:воинъ
Старобългарска дума *воинъ*, сродна с *война* и *войска*. Коренът е общославянски.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • незнаен воин
  • храбър воин