властелин
[vlɐstɛˈlin]
властелин значение:
1. (книжовно/история) Върховен владетел, господар с неограничена власт над дадена територия или народ.
2. (преносно) Личност или сила, която доминира или управлява определена сфера, мисли или чувства.
- Ударение
- властели'н
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- влас-те-лин
- Род
- мъжки
- Мн. число
- властелини
Примери за използване на властелин
(книжовно/история)
- Той се държеше като пълновластен властелин на имението.
- Древните властелини са строили огромни дворци.
(преносно)
- Лъвът е властелинът на животните.
- Страхът беше станал властелин на душата му.
Синоними на властелин
Как се пише властелин
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:властелинъ
Произлиза от 'власт' с наставка '-елин'. Сродна с руската 'властелин'. Означава човек, който притежава властта.
Употреба
Чести словосъчетания:
- властелин на света
- властелин на съдбата
Фразеологизми:
- Властелинът на пръстените