Енциклопения на българския език

вкопаване

[vko'pavɐnɛ]

вкопаване значение:

1. (строителство/земеделие) Действието по заравяне, издълбаване на място в земята или друга повърхност за поставяне на обект.
2. (военно дело) Създаване на окопи или земни укрития за защита; окопаване.
Ударение
вкопа̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
вко-па-ва-не
Род
среден
Мн. число
вкопавания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на вкопаване

(строителство/земеделие)
  • Вкопаването на основите изискваше тежка техника.
  • Проектът предвижда вкопаване на кабелите под земята.
(военно дело)
  • Войниците започнаха бързо вкопаване, за да се предпазят от артилерийския огън.

Антоними на вкопаване

Как се пише вкопаване

Представката е в- (вътре), а не ф-, въпреки обеззвучаването при изговор пред беззвучната к.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:въ + копати
Произлиза от глагола 'вкопая'. Коренът 'коп' е общославянски, свързан с дейността копаене.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вкопаване в земята
  • дълбоко вкопаване