Енциклопения на българския език

изравяне

[izrɐvjɐnɛ]
Ударение
изра̀вяне
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-ра-вя-не
Род
среден
Мн. число
изравяния
Докладвай грешка в описанието

Как се пише изравяне

Грешни изписвания: изровяне, йзравяне, изръвяне
Думата е отглаголно съществително от несвършен вид (изравям), затова коренната гласна е -а-, а не -о- (като в 'изровя').

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:*ryti
Производно от 'изравям' (несвършен вид на 'изровя'), свързано с корена 'ровя'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изравяне на съкровище
  • изравяне на спомени
Фразеологизми:
  • изравяне на томахавката
изравяне : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник