Енциклопения на българския език

окопаване

[okoˈpavanɛ]

окопаване значение:

1. (земеделие) Разрохкване на почвата около растения (царевица, лозя, зеленчуци) за премахване на плевели и задържане на влага.
2. (военно дело) Изкопаване на окопи и траншеи за защита на живата сила и техниката.
3. (преносно) Трайно установяване на позиция, укрепване на власт или влияние.
Ударение
окопа̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-ко-па-ва-не
Род
среден
Мн. число
окопавания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на окопаване

(земеделие)
  • След дъжда започна масовото окопаване на лозята.
(военно дело)
  • Войниците започнаха бързо окопаване на новите позиции.
(преносно)
  • Окопаването на новия директор на поста доведе до структурни промени.

Как се пише окопаване

Да не се бърка с окупация. Коренът е коп (от копая).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:копая
Отглаголно съществително от 'окопавам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пролетно окопаване
  • дълбоко окопаване
  • механизирано окопаване