вклиняване
[fkliˈnʲavɐne]
вклиняване значение:
1. (пряко) Действието по набиване на клин или влизане на нещо остро в друго тяло.
2. (военно дело) Навлизане на военна част в разположението на противника, образувайки форма на клин.
3. (медицина) Патологично състояние, при което орган или част от него се премества и заклещва в естествен или патологичен отвор (напр. мозъчно вклиняване).
- Ударение
- вклиня̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вкли-ня-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- вклинявания
Примери за използване на вклиняване
(пряко)
- Вклиняването на брадвата в дървото разцепи трупата на две.
(военно дело)
- Вклиняването на танковата бригада разкъса фронтовата линия.
(медицина)
- Пациентът е с опасност от мозъчно вклиняване поради високия оток.
Антоними на вклиняване
Как се пише вклиняване
Думата започва с представка в-, която се пише, но пред беззвучния к се чува като ф. Пише се я (променливо я), което в тази позиция е под ударение.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:клин
Отглаголно съществително от 'вклинявам' (слагам клин, влизам като клин).
Употреба
Чести словосъчетания:
- мозъчно вклиняване
- дълбоко вклиняване