Енциклопения на българския език

въртя

[vɐrˈtʲa]

въртя значение:

1. (пряко) Движа нещо в кръг около ос или център; правя въртеливи движения.
2. (преносно/разговорно) Управлявам, ръководя (бизнес, търговия, къща) успешно и енергично.
3. (разговорно) Мамя, усуквам, опитвам се да заблудя някого.
Ударение
въртя'
Част на речта
глагол
Сричкоделение
вър-тя
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
въртя се
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на въртя

(пряко)
  • Вятърът върти перките на мелницата.
  • Тя въртеше ключа в ключалката, но вратата не се отваряше.
(преносно/разговорно)
  • Той върти търговия със строителни материали.
  • Тя върти цялото домакинство сама.
(разговорно)
  • Не ме върти, а ми кажи истината!
  • Въртяха го цял месец с обещания.

Антоними на въртя

Как се пише въртя

Грешни изписвания: върта, вартя
Глаголът е от II спрежение. В 1 л. ед.ч. окончанието е (въртя), а в 3 л. мн.ч. е -ят (въртят), тъй като коренната гласна е ударена.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:врьтѣти
Наследник на праславянското *vьrtěti, сродно с латинското vertere и санскритското vartate.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • въртя бизнес
  • въртя волана
  • въртя интриги
Фразеологизми:
  • въртя на малкия си пръст
  • въртя опашка
  • въртя суча

Популярни търсения и запитвания за въртя

въртя : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник