Енциклопения на българския език

висини

[visiˈni]

висини значение:

1. (пряко) Пространство, което се намира много високо над земята; небесни простори.
2. (преносно) Висока степен на развитие, постижение или нравствено съвършенство.
Ударение
висинѝ
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ви-си-ни
Род
женски
Мн. число
висини
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на висини

(пряко)
  • Орелът се рееше в сините висини.
  • Самолетът набра скорост и се изгуби във висините.
(преносно)
  • Тя достигна творчески висини, ненадминати от нейните съвременници.
  • Стремежът към духовни висини е присъщ на човека.

Как се пише висини

Грешни изписвания: весини, вйсини, висйни, висинй
Думата се пише с две букви и в корена. Проверка може да се направи с думата висок.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вись
Произлиза от старобългарския корен за височина, сродна с общославянското *vysъ (висок). Наставката -ина формира абстрактни съществителни имена.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • небесни висини
  • творчески висини
  • сини висини
  • планински висини