викна
[ˈviknɐ]
викна значение:
1. (пряко) Издам силен глас, изкрещя еднократно.
2. (пряко) Позова някого да дойде; повикам.
3. (разговорно) Започна да пея (обикновено за народна песен).
- Ударение
- в'икна
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- вик-на
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- викам
Примери за използване на викна
(пряко)
- Той викна от болка, когато настъпи стъклото.
- Викни силно, за да те чуят!
(пряко)
- Викна лекаря веднага щом вдигна температура.
- Ще викна такси.
(разговорно)
- Като викна една песен, цялата махала го чу.
Как се пише викна
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:выкнути
Произлиза от праславянския корен *vyk- (вик). Сродна със старобългарската дума 'выкнути'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- викна неволята
- викна такси
- викна с пълен глас
Фразеологизми:
- викна неволята