взривяване
[vzrivjɐvɐnɛ]
взривяване значение:
1. (техническо) Действието по предизвикване на експлозия; разрушаване на нещо чрез взрив.
2. (преносно) Внезапно и бурно проявяване на чувства или социално напрежение.
- Ударение
- взривя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- взри-вя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- взривявания
Примери за използване на взривяване
(техническо)
- Контролираното взривяване на старата сграда премина успешно.
- Взривяването на моста прекъсна вражеските доставки.
(преносно)
- Изказването му доведе до взривяване на общественото недоволство.
Синоними на взривяване
Антоними на взривяване
Как се пише взривяване
Променливото я се запазва, тъй като е в ударена сричка и след него няма мека сричка или ж, ч, ш.
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:взрыв
От глагола 'взривявам', производен на съществителното 'взрив', заето от руски език (взрыв), с корен, сродни на 'ривам' (копая, къртя).
Употреба
Чести словосъчетания:
- контролирано взривяване
- опасност от взривяване