Енциклопения на българския език

взаимност

[vzɐˈimnost]

взаимност значение:

1. (общо) Наличие на двустранни чувства, действия или отношения; отвръщане със същото на дадено отношение.
Ударение
взаѝмност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
вза-им-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на взаимност

(общо)
  • В любовта е необходима взаимност, за да просъществува връзката.
  • Договорът се основава на принципа на взаимност и общи интереси.

Антоними на взаимност

Как се пише взаимност

Грешни изписвания: взаймност, взъимност, взаимнуст
Пише се с и, а не с 'й'. Проверка: 'взаимен'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:възаимъ
Образувано от старото наречие 'взаимно' (поравно, един на друг), което идва от предлога 'въ' и 'заимъ' (заемане).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълна взаимност
  • липса на взаимност
  • принцип на взаимност