реципрочност
[rɛt͡siproˈt͡ʃnɔst]
реципрочност значение:
1. (книжовно) Взаимност, двустранност; качество на отношение, при което действие от едната страна предизвиква равностойно действие от другата.
2. (дипломация) Принцип в международните отношения, според който държавите си предоставят еднакви права или налагат еднакви ограничения.
3. (математика) Свойство на величини, които са обратно пропорционални.
- Ударение
- реципро̀чност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ре-ци-проч-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- реципрочности
Примери за използване на реципрочност
(книжовно)
- В отношенията между партньорите липсваше реципрочност.
(дипломация)
- Визите бяха въведени на принципа на реципрочност.
Синоними на реципрочност
Антоними на реципрочност
Как се пише реципрочност
Пише се с и във втората сричка.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:reciprocus
От латинското reciprocus (връщащ се обратно, взаимен). В морфологията на думата се съдържа идеята за движение назад и напред (re- + pro-).
Употреба
Чести словосъчетания:
- принцип на реципрочност
- пълна реципрочност
- дипломатическа реципрочност
Популярни търсения и запитвания за реципрочност
какво е реципрочност, реципрочност или рецепрочност, реципрочност или реципрощнос, реципрочност или рецйпрочност, реципрочност или реципручност, реципрочност или реципрочнуст, рецепрочност или реципрощнос, рецепрочност или рецйпрочност, рецепрочност или реципручност, рецепрочност или реципрочнуст, реципрощнос или рецйпрочност, реципрощнос или реципручност, реципрощнос или реципрочнуст, рецйпрочност или реципручност, рецйпрочност или реципрочнуст, реципручност или реципрочнуст