Енциклопения на българския език

едностранчивост

[ɛdnosˈtrant͡ʃivost]
Ударение
едностра̀нчивост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ед-но-стран-чи-вост
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Как се пише едностранчивост

Наставката е -чив (едностранчив), а не -чев. Съществителното завършва на -ост.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:една + страна
Производна от прилагателното 'едностранчив', което е образувано от 'една' и 'страна' с наставки '-чив' и '-ост'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • проявявам едностранчивост