Енциклопения на българския език

вечност

[ˈvɛtʃnost]

вечност значение:

1. (философия) Време без начало и без край; безкрайно съществуване.
2. (преносно) Много продължителен период от време (често използвано като хипербола).
Ударение
вѐчност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
веч-ност
Род
женски
Мн. число
вечности
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на вечност

(философия)
  • Вселената изглежда устремена към някаква непостижима вечност.
  • Пред лицето на вечността нашите проблеми изглеждат незначителни.
(преносно)
  • Чаках те цяла вечност на спирката.
  • Мина цяла вечност, откакто се видяхме за последен път.

Как се пише вечност

Грешни изписвания: вечнос, вечнуст
Съществителните имена от женски род, завършващи на съгласна, се изписват с т накрая при наставката -ост.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вѣчьнъ
Произлиза от старобългарското прилагателно 'вѣчьнъ', което е производно на съществителното 'вѣкъ' (век, време, живот). Суфиксът '-ост' образува абстрактни съществителни имена.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • цяла вечност
  • от вечност
  • във вечността
Фразеологизми:
  • преселвам се във вечността