Енциклопения на българския език

безсмъртие

[bɛsˈsmɤrtiɛ]

безсмъртие значение:

1. (философия / религия / биология) Състояние на вечен живот; невъзможност да се умре.
2. (преносно) Вечна слава, запазване на името и делото в паметта на поколенията.
Ударение
безсмъ'ртие
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
без-смър-ти-е
Род
среден
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на безсмъртие

(философия / религия / биология)
  • Древните алхимици са търсили еликсира на безсмъртието.
  • Вярването в безсмъртието на душата е централно за много религии.
(преносно)
  • С героизма си на връх Шипка опълченците си спечелиха безсмъртие.
  • Творчеството му осигури литературно безсмъртие.

Антоними на безсмъртие

Как се пише безсмъртие

Грешни изписвания: бесмъртие, безсмъртйе, безсмартие
Пише се със з (представка без-), въпреки че се обеззвучава при изговор пред беззвучната с. Коренът се пише с ъ.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:безъсмрътїе
Образувано от представката за липса 'без-' и корена 'смърт'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • духовно безсмъртие
  • постигам безсмъртие
  • жажда за безсмъртие
безсмъртие : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник