Енциклопения на българския език

вестоносец

[vɛstoˈnɔsɛts]

вестоносец значение:

1. (пряко) Човек, който носи и предава новини, съобщения или писма.
2. (преносно) Явление или събитие, което предвещава настъпването на нещо друго.
Ударение
вестоно̀сец
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
вес-то-но-сец
Род
мъжки
Мн. число
вестоносци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на вестоносец

(пряко)
  • Царският вестоносец пристигна с важна грамота от столицата.
  • В древността вестоносците са пробягвали огромни разстояния, за да предадат информация за изхода от битките.
(преносно)
  • Кокичето е вестоносец на пролетта.
  • Първите жълти листа са тъжните вестоносци на есента.

Синоними на вестоносец

Как се пише вестоносец

Думата е сложна, пише се със съединителна гласна о (вест-о-носец). В мн.ч. гласната 'е' от наставката изпада: вестоносци.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:вест + нося
Сложна дума, образувана от съществителното 'вест' и основата на глагола 'нося', свързани със съединителна гласна 'о'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • бърз вестоносец
  • лош вестоносец
Фразеологизми:
  • Не убивайте вестоносеца