Енциклопения на българския език

вестовой

[vɛstɔˈvɔj]

вестовой значение:

1. (Военно дело (историческо)) Войник, назначен към офицер за изпълнение на служебни поръчки, предаване на съобщения или лични услуги (ординарец).
2. (Остаряло) Разносвач на съобщения, вестител.
Ударение
вестово̀й
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
вес-то-вой
Род
мъжки
Мн. число
вестовои
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на вестовой

(Военно дело (историческо))
  • Генералът изпрати своя вестовой с бърза депеша до щаба.
  • Вестовоят лъсна ботушите на командира до блясък.
(Остаряло)
  • Той беше вестовой на лошите новини.

Как се пише вестовой

Думата завършва на в единствено число. Множественото число се образува с (вестовои), а не с -йове или -й.

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:вестовой
Заемка от руски език (вестовой), произлизаща от съществителното 'вест' (новина). Първоначално означава 'който подава вест', впоследствие се утвърждава като термин за войник, назначен за свръзка или лична услуга.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • личен вестовой
  • изпращам вестовой