Енциклопения на българския език

ординарец

[ordiˈnarɛt͡s]

ординарец значение:

1. (военно дело/историческо) Войник, зачислен към офицер или военен щаб за изпълнение на служебни поръчки, свръзка и лични услуги.
Ударение
ордина̀рец
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ор-ди-на-рец
Род
мъжки
Мн. число
ординарци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ординарец

(военно дело/историческо)
  • Генералът изпрати своя ординарец с бърза депеша до фронтовата линия.
  • Той служеше като ординарец на командира на полка.

Синоними на ординарец

Как се пише ординарец

Грешни изписвания: урдинарец, ордйнарец, ординърец
Думата се пише с о в началото. При членуване се използва пълен член -ът (ординарецът) или кратък член (ординареца).

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:ординарец
Заета от руски, където идва от немското 'Ordonnanz' или латинското 'ordinarius' (уредник, редовен). В миналото терминът се е използвал за войник, прикрепен към офицер.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • личен ординарец