Енциклопения на българския език

бучка

['butʃkɐ]

бучка значение:

1. (пряко) Малко парче от твърдо вещество с неопределена или кубична форма.
2. (етнография) Дървен висок и тесен съд, в който се бие мляко за получаване на масло.
3. (медицина) Малко подуто образувание под кожата или в тъканите.
Ударение
бу̀чка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
буч-ка
Род
женски
Мн. число
бучки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бучка

(пряко)
  • Сложи две бучки захар в кафето.
  • Намерих бучка злато в реката.
  • В соса имаше бучки брашно.
(етнография)
  • Баба биеше маслото в старата бучка.
(медицина)
  • Тя напипа малка бучка на врата си.

Антоними на бучка

Как се пише бучка

Грешни изписвания: бучука, бочка
Пише се с у и ч. Умалително от *буца*.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:буца
Умалителна форма на *буца* (парче). За значението „съд за масло“ етимологията е свързана с глагола *бутам* (бия, разбивам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • бучка захар
  • бучка лед
  • бучка масло
Фразеологизми:
  • бучка ми е заседнала на гърлото

Популярни търсения и запитвания за бучка