буца
[ˈbut͡sɐ]
буца значение:
1. (пряко) Сбита, безформена маса от нещо твърдо или полутвърдо (пръст, лед, сирене и др.).
2. (преносно) Усещане за тежест или стягане (обикновено в гърлото) при силно вълнение.
- Ударение
- бу̀ца
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бу-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- буци
Примери за използване на буца
(пряко)
- Тракторът разбиваше големите буци пръст на нивата.
- Сложи си буца лед в чашата.
(преносно)
- Усети буца в гърлото си и не можа да промълви нито дума.
Етимология
Произход:Български/Славянски
Оригинална дума:Неизвестен/Звукоподражателен
Вероятно сродна с 'бухвам' (надувам се) или 'буза'. Среща се в диалекти и сродни славянски езици със значение на нещо подуто или топчесто.
Употреба
Чести словосъчетания:
- буца сирене
- буца пръст
- буца в гърлото
- буца лед
Фразеологизми:
- буца в гърлото