Енциклопения на българския език

бучица

[buˈt͡ʃit͡sɐ]

бучица значение:

1. (пряко) Малко парче от твърдо вещество с неправилна или кубична форма.
2. (медицина) Малко, обикновено твърдо образувание под кожата или в тъканите.
Ударение
бучѝца
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бу-чи-ца
Род
женски
Мн. число
бучици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бучица

(пряко)
  • Тя пусна една бучица захар в чая си.
  • По пътя имаше разпилени бучици пръст.
(медицина)
  • Лекарят опипа малка бучица зад ухото на пациента.

Как се пише бучица

Грешни изписвания: бочица, бучйца
Думата се пише с у в корена. Проверка може да се направи с думата буца.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:буца
Умалителна форма на 'буца'. Коренът е с вероятно звукоподражателен или експресивен произход, сродна със сръбското 'буца'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • бучица захар
  • бучица лед
  • бучица сирене

Популярни търсения и запитвания за бучица